Учебно-Възстановителен Комплекс "ПРОГРЕС"

Дуранкулашкото езеро

“Дуранкулашкото езеро” (4 037.4 дка) е част от едноименен природен комплекс, разположен в най-североизточната част на България, на около 6 км от българо- румънската граница и на 15 км северно от гр. Шабла. В западната част на езерото са разположени два острова (съответно 20.0 и 5.3 дка). То е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида ендемични, редки и застрашени от изчезване растения и животни. То е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип по Западното Черноморие. Езерото е и единственото в България доказано находище на див шаран.

Животни и растения

Във влажната зона се срещат 12 вида растения с важна международна и национална значимост. Находището на триръбестия камъш е най-представителното за България. Най-голямо значение има опазването на птичата фауна. Зимуващите популации на 3 вида водолюбиви птици (голяма белочела гъска, червеногуша гъска и еленоглава патица) и численостите на други 2 вида (малък корморан и розов пеликан) имат главна заслуга за международното признаване на влажната зона като Рамсарски обект. Влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик и с национално за гнездането на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар и индийското шаварче. Езерото има сериозен потенциал за съхраняването на дивия шаран – засега единствено доказано находище в България.

Археология

Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа. На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100-4700г.пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500-3400г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров. Проучените над 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показаха, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600-4200г.пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300-1200г.пр.н.е.) и пещерен храм на богинята Кибела ( 3в.пр.н.е.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9-10в.